Орлин Баев

Орлин Баев

Орлин Баев е психолог – психотерапевт или както той самият обича да казва, сърцевед и душелечител. Завършил е магистърска програма по психологично консултиране, бакалавър е по психология от Нов Български Университет, има предходно икономическо образование, учил е и две години когнитивна наука в НБУ. Има над 6000 часа след академично обучение в няколко психотерапевтични модалности – когнитивно поведенческа, хипнотерапия, невро лингвистично програмиране, позитивна терапия, терапия на петте движения (неорайхианска), енергийна психотерапия и др. От 2007-ма год. практикува психотерапия на свободна практика. От края на 80-те години на миналия век има съзнателен интерес в областта на духовните науки. В практиката си съчетава фундамента на когнитивно научните познания с глобалните принципи и мироглед на духовността. Автор е на книгите “Трансперсонална психология. Свещена сексуалност” и “Психология на смелостта”, както и на над сто аудио сесии хипноза и невро лингвистично програмиране.

 

Любов и страх

Любовта свързва, създава заедност, дава познанието за съпричастност с организма на Живота, единство с хората, животните, чувстващите същества, живата природа, синархичната верига на съзнателността.

Любовта създава общност, изхождаща от автентичността. Общност, даряваща закрила, сигурност, принадлежност. Любовта е есенцията на себереализацията в същностната ни, духовна природа. Любовта носи със себе си жива мъдрост, която освобождава. Когато обичаш, си едно с Бога и живееш по Бога. От любовта низхожда естествена нравственост, без която властта, социалният контрол и материалното осигуряване не струват нищо. Любовта придава пълнота от удовлетвореност на всяко действие и факт в ежедневието ни. Без нея животът е безсмислен. Любовта прегръща страховете и ги разтваря.

Има ли любов, няма страх

Няма ли любов, има страх, вина, тъга, гняв, тъмна неудовлетвореност.

Няма ли любов, има прилепнала зависимост.

Защото любовта е безусловна и освобождава. Сила, принцип, чувство и особена виделина е любовта. Тя си Ти – Човекът. През интуитивната свързаност на любовта директно чувстваш другия като част от себе си – задружен си, обичаш през мъдрото си сърце. Имаш ли любов, в рая си. Нямаш ли, в ада си. Не някога – сега. Любовта е есенцията, лепилото на живота – Бог е любовта. Когато обичаш истински, си в позицията на Себе си, Богочовека. Тогава психотерапевтичните методи работят и само от такава висока перспектива промяната на характеровите вярвания е възможна в дълбочина. Без любовта и най-добрият метод е куха механика, лишена от задвижващ заряд и опорна точка за лоста на възнамеряването в посока акордиране с Бога. Само от позицията на любовта живееш. Без любовта човек е празна черупка, жив труп, бездушна кукла. Когато любовта е средоточие на живота ти, тогава всичко идва на мястото си!