Традиционната българска обредност е нещо неоспоримо ценно, но със сигурност не така лесно разбираемо за съвременния високотехнологичен свят.

„Бабините“ неща, достигнали до нас през портала на времето, днес претърпяват метаморфози, граничещи с гротеска. Това, което в традиционното общество е помагало на хората да оцеляват, някак се е превърнало в съвремието ни във вид забавление с претенции за „автентично“ съхраняване на традиции.

Има ли нужда популярната съвременна култура от старата колективна памет на общността?

Има ли начин да се употребява традицията, а не да се злоупотребява с нея?

Живо ли е зрънцето магическото мислене на старите българи и има ли то почва за покълване днес?

До колко е важно да се получи смислен разказ за кръговрата на човешкия живот, за връзката с природата и за неизменното присъствие на магията в българската традиционна култура?

Защото познаването на родното не е нито самоцел, нито патриотичен порив, а важен момент от народностната идентификация в глобалния свят.