Функциите на храната са претърпели значителна еволюция – от задоволяване на чисто физиологични нужди до превръщането ѝ в сложен психологически инструмент. Този преход поставя въпроса: може ли нещо толкова необходимо и на пръв поглед безобидно като храната да се превърне в инструмент за емоционално регулиране и дори в своеобразна форма на зависимост.

Емоционалното хранене е феномен, който засяга значителна част от населението, оказвайки сериозно въздействие върху физическото и психическото здраве.

Къде е границата между нормалното хранене и използването на храната като емоционален регулатор?

Разбирането на тези механизми е ключово за изграждането на по-здравословна връзка с храната.