Светът се променя светкавично пред широко затворените ни очи и непрекъснатата актуализация на мисленето е единствената адекватна реакция. Особено наложителна е тя в психотерапевтичната работа, чиято функция е преди всичко да възвърне реалистичния поглед на човека, потърсил помощ. Защото всеки психологически проблем е дисонанс между вътрешната и външната реалност.

Ако самият терапевтичен подход (без значение какъв е) е далеч от реалността, как би могъл да помогне на клиента да взаимодейства здравословно с нея? И за да не се окажем герои в притчата, където слепец води слепеца, сме длъжни да минем отвъд табутата, вградени като момина сянка в основите на тази винаги нужна, но и толкова епохално аморфна професия.

В тази лекция ще се опитаме трезво и отговорно да си припомним, че в същността си психотерапията е просто компетентна човещина.