Темата за предците е сама по себе си парадокс, тъй като се предполага, че това е един непрекъснат поток от приемственост на интелектуални, емоционални и физически ценности, който започва от древността и стига до нас.

Тогава защо съвременното общество, носител на западните ценности, преживява ренесанс и ненаситен глад за още и още възможности да научим за предците?

Прекъснат ли е реално този поток и това ли е причината да търсим отвън отговори, които пулсират в собствената ни кръв, но не можем да разберем езика им?

Има ли негативни последствия и пропуснати ползи за нас и децата ни, ако неглижираме или отречем връзката с тези, които са ни дали тяло, интелект, сетива и възможност да сме част от живота?

Във времето ни заедно ще изследваме тези въпроси и ще научим:

– кои са предците и кои не са предците.

– как работи пре и перинаталната психология  с предците през призмата на травмата, завещана от предишното поколение.

– живата връзка, която никога не е прекъсвана от традиционните лечители и културата на Коса и Йоруба племената от aфриканския континент. Какво можем да научим от тях, за да възстановим нашата връзка тук в България с нашите предци. Общовалидни принципи за контакт с духовния свят.

В практическото ни упражнение ще насочим вниманието към финото ни тяло и ще изследваме какво е да сложим енергийна граница между нас и духовния свят, като целта е да усетим личната ни енергия без влияния и да можем да регистрираме, когато сме провокирани позитивно или негативно от невидимото.