Цветелина Йосифова

Цветелина Йосифова

Цветелина Йосифова е психотерапевт (психодрама, психоанализа, групова анализа) с индивидуална и групова практика в София. Преподавател по психодрама, психоанализа и изкуства в магистърска програма „Артистични психо-социални практики и психодрама“ на НБУ. Ангажирана е със значими социални каузи в общността чрез изкуства и креативност. Работи за утвърждаването на психотерапията като самостоятелна научна, образователна дисциплина и свободна професия. Развива виртуалната платформа Kabinet.bg за безплатна спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа в условията на Covid-19.
Съосновател и председател на Българското общество по групова анализа и групови процеси. Създател и ръководител на Центъра за култура и дебат „Червената къща“ (2000-2020).

groupanalysis-bg.org
redhouse-sofia.org/psychodrama-institute
kabinet.bg

tzviossifova@gmail.com

+359 888 95 25 00

Психодрамата - отвъд театъра на ежедневието

Психодрамата е групов психотерапевтичен метод, който изследва истината за човека със сценични средства. Тя се занимава с междуличностните отношения и личния свят на хората през креативността и спонтанността, присъщи на всеки човек. Психодрамата работи с образи и роли, които протагонистът и групата създават и които са еднакво значими с думите и тяхното тълкуване.

Представянето изследва идеята, че на психодраматичната сцена се явява нещо, което никога не е преживявано или виждано преди. Сцената е мястото където фантазия и реалност не са противоположности, минало и бъдеще се срещат и се обединяват в добавъчната реалност (surplus reality). Чрез работа в момента тук и сега, освобождаване на границите между фантазия и реалност и лишаване от условността на времето (– нещата, които в реалността на ежедневието здравият разум държи отделени и противоположни –) човек става създател на собствения си живот.

Културните течения от началото, 20-те, 30-те и по-късно 60-те години на XX-ти век като дадаизма, сюрреализма и акционизма се противопоставят на буржоазното статукво в художественото изразяване, заличават границите между изкуство и реалност, търсят новия човек и създават (нова) реалност. В нея обектът променя изцяло смисъла си или бива положен в необичаен контекст. При тях, както и при добавъчната реалност (surplus reality) в психодрамата, процесът на деконструиране и разпадане на реалността е по-важен от процеса на интеграция.