Веслава Попова

Когато човек стигне една много специална точка от Пътя си и започне да си задава въпроса „Но кой всъщност съм Аз?“, има множество духовни пътища, по които може да започне това вълнуващо пътешествие. Първите ясни сигнали е пробуждащият се интерес да научиш нещо повече за себе си. Какво всъщност ме движи и кой съм аз отвъд маските? Кой се крие зад отражението в огледалото? Някои от отговорите получаваме с внезапни осенения, които избликват отвътре чисто интуитивно, други са плод на дълго четене, себенаблюдение и себеанализ.

Прекрасното в мистичния път е, че ни дава ключ, който носи вътрешна свобода и спокойствие, че сме в центъра си и оттам творим реалности. За някои това е достатъчно. То работи. За да го превърнем в жезъл за творческа себереализация, ни е необходимо и още нещо. При близките ни аргументът „просто така чувствам“, може и да е достатъчен, но не и когато работим в социума. Налага се да преведем духовността си по разбираем за другите начин, на техния език.

Нужно е да се хармонизират двата центъра на познание, интуитивно-чувстващото с рационалното и сетивното познание, за да може „сърцето да пее, разумът доволно да потрива ръце“. Целта е това, което сме открили като отделни фрагменти, да го сглобим в един общ пъзел и да създадем адекватен външен образ на вътрешната същност. Така светът да ни види такива, каквито сме с цялото ни вътрешно сияние, но и с подходящи одежди, когато излизаме във външния свят. Фокусът само върху външното или само върху вътрешното ни дава двете крайности. Но къде е Весика Писцис на двата кръга и какъв диаметър има сечението конкретно за мен? Това е плодът на себепознанието.

Карл Юнг съчетава по уникален начин алхимия и езотерика с аналитична психология. За да разберем себе си и с лявото си полукълбо, е нужно да изследваме собствената си личност. 16-те психологически типа според типологията на Юнг, ни дава познание за това как функционира нашия мозък. Кои са естествените стратегии за изява във външния свят на всеки тип? Как  комуникираме с околния свят? Какво ни движи? Какъв е житейският ни стил за взимане на решения и решаване на проблеми? Но освен себепознание, типологията ни дава  работеща матрица за решаване на конфликти. Къде са потенциалните източници на конфликт? Как да подходим? Как да ги смирим?

Другите два ключа са какви незадоволени нужди имаме и да не ги бъркаме с желанията и ценностите. Едните са много фундаментални, защото са стълбовете около които гравитира нашата лична мисия. Можем по цял ден да четем, да изучаваме загадъчни светове, да решаваме уравнения или да слушаме музика и това сякаш никога не може да ни омръзне. Единствено може да се сменят декорите. Но същността да остане непроменлива. Желанията пък са маскирани като неустоими, докато не открием, че утолявайки ги изпитваме вътрешна празнота вместо радост от постигнатото и че съвсем не са ни били така неистово потребни. Постигаме успехи по чужда рецепта и въпреки мантрите, че това трябва да ни даде щастие, не можем да излъжем себе си, че това е само илюзия.

Философският камък на това познание е да превърнем страданието във вътрешен триумф и себеизява по автентичен начин. Да задаваш и търсиш отговори на могъщи въпроси и да свържеш минало с бъдеще в един общ track те прави трак(иец), пътник, пробудена душа, който върви по пътя на алхимичното себепознание, за да достигне дестинацията на това пътуване – Небето, което е вътре в нас. Тогава знаем, че сме изживели живота си пълноценно. По вътрешните си стандарти.