Албена Паралингова

Албена Паралингова

Албена съчетава опитностите от няколко професионални роли, някои вече в миналото, други и настоящи. Интересува я това как да бъдем здрави и как да се чувстваме здрави /има разлика :)/ – тук сигурно се включват, както реанимационната сестра в нея, така и йога учителят. Прилага експертизата си на професионален треньор в областта на личностното развитие при работата си с хора независимо дали работи лично или в аудитория. Проявява истински интерес към предизвикателствата на стресираното ни ежедневие и все повече осъзнава, че стрес няма. Има живеене на бързи обороти, в което няма нищо лошо, освен ако не е през цялото време. Искрено обича хората, което със сигурност е свързано с работата й в полето на човешкия капитал през последните 15+ години. Вярва, че предизвикателствата на времето, в което живеем, могат да бъдат истинско гориво за себеоткриване за всеки от нас, за достигане до дълбоки /и непреходни/ пластове от ресурси във всеки един от нас – нашата истинска ВЪТРЕШНА СИЛА.

За Смъртта като за Живота

Какво е Вашето отношение към Смъртта?

Приемате темата като лош вкус?

Нещо повече: потръпвате от ужас?…

Независимо какво мислим за смъртта, тя е с нас всеки ден.

  • Работим deadline задачи /dead англ.мъртъв/;
  • Научаваме Мъртва поза в йога студиото /класическата Шавасана – от санскрит – поза Мъртвец/;
  • Изричаме заветното „По-скоро бих умрял/а, отколкото…“, за да обозначим категоричния си отказ по адрес на някого или нещо.

Смъртта се включва в живота ни по много начини.

Дали ще бъде сериозна болест на близък или дори на нас самите, дали като загуба на родител или скъп приятел – идва момент, в който близостта ни със Смъртта е очевидна.

И често се оказва, че нямаме никаква представа какво да правим, какво изобщо да мислим.

В нашата съвременна култура не е прието да се говори за смъртта.

Това е една от причините да вярваме в парадигмата „Живот-Смърт“ по отношение на нещата, които ни се случват. Да се боим да прекратяваме връзки, в които вече няма живот; да загърбваме позната работа, бедна на удовлетворение от години; да тъпчем в неработещи вече модели и ежедневия, само и само да не сложим край на нещо. Защото се страхуваме, че след Края няма нищо.

Вместо да страдаме с десетилетия, водени от установените си схващания, можем просто да осмислим живота си през един нов поглед –  парадигмата „Живот-Смърт-Живот“. И ако не всеки ден, то периодично да се питаме „Какво в мен трябва да умре?

Чия смърт не желая да допусна, за да дам начало на нов живот у себе си?“

Отношението ни към Смъртта има да ни каже много за отношението ни към Живота.

В рамките на 45 минути ще хвърлим малко светлина върху различните схващания за Смъртта и древните практики, свързани с нея.

Ще направим мост между страха от смъртта и страховете от живота.