Наистина, не ми пречите, мога да ви слушам и да си прочета 174-те вестника с информация. Добра съм в мултитаскинга.

Наистина, не ми пречите, мога да ви слушам и да си изконсумирам 34-те гигабайта информация за ден.

Наистина, думите ви ще ги прибавя към приблизително 100 000-те думи дневно. И готово.

Не ми пречите. Защото докато вие си говорите, аз си скролвам дневните 90 метра съдържание.

Но не ви слушам. Само ви чувам. Защото прекарвам повече от 100 пълни денонощия в годината пред екрана.

Откъде да намеря време да ви чуя, да ви разбера, да отговоря.

Днес стоим в центъра на един невидим океан от думи – шумен, препълнен и бърз. От едната ни страна е информационният хаос, който ни залива всекидневно, от другата – е пълното отчуждение. А между тях… се крие нещо трето.

Е, за третото ще си говорим. За онази изгубена човешка способност да общува с хора. Да, с истински хора наистина.

Ще тръгнем по следите на този дефицит, защото ако не тръгнем положението ще си остане „Говори си, не ми пречиш“.