Снимка: Асен Иринчев, PhotoSynthesis

Христо Стефанов

През юношеските си години, Христо става шампион на България по спортно катерене (2002 г). По-късно изучава квантова физика в Софийския Университет Св. Климент Охридски.

По това време също се занимава с крия йога (2 години) и китайски цигун (3 години). На 18 години започва да се интересува от нутрилогия, като изпробва и разучава различни методи за хранене (основно „Хранене по кръвните групи“) и биомеханика на движението на тялото (чрез метода Фелденкрайс).

Преди 5 години се присъединява към INBI България и участва в проектите „Хранене на бъдещето“ (или още Integral Q) и „Лаборатория на развитието“, като представя продуктите свръзани с тях в и извън страната.

Изнася лекции и води множество дегустации на проектните продукти вече трета година. Представител е на INBI България по национални фестивали и изложения. Правил е множество практически демонстрации из страната пред аудитория, с цел предстаяне на пракитките изучавани в институт INBI.

Христо ежедневно практикува две от 16-те преподавани дисциплини (Даоистка йога и Багуаджан) и в момента е водещ на „Матрица на танца“ – дисциплина изградена за изучаване на различните видове ритъм, съставляващите ритъма компоненти и взаимодействието на две и повече групи ритми.

Освен активността си в INBI, той оглавява екип за координиране на критични ситуации в HP, което е и основната му работа.

В момента учи бизнес администрация и предприемачество в НБУ, като паралелно с това проучва изграждането на процес за производство на течни кристали в София, в колаборация с INBI България.

Даоистка алхимия – безсмъртие или сексуален синдром?

Лекцията е инспирирана от книгата на Олег Черне „Безсмъртие и сексуален синдром“

Възбудата царува!

За днешния човек, възбудата е основна форма на подхранване и оцеляване в грубото и динамично общество. Възбудата осигурява преживявания – от възбуда предизвикана от мисли, стремежи и идеали, прихванати от киното, книгите, рекламите, през възбуда от мириса и вкуса на храната, до възбуда от хората, които ни привличат или вдъхновяват. Възбудата ни определя и реакциите ни към всичко, което не разбираме и приемаме. Дори самите задачи и цели, които човек е започнал да си поставя, се определят от това колко възбуда ни носят или не ни носят те, към момента на разсъждаването им!

Зависимостта и опиянението от възбудата са развити до степен, до която ни отвличат от най-ценното – самите себе си!

Експлоатирайки естествената способност на биохимията ни – чрез възбуда да се възпламенява и окачествява енергията ни, с времето сме заместили друга наша естествена способност – тази на формирането на усилие. Но и самата тема за това кой колко усилие полага е силно напоена с възбуда. На практика, „липсата на усилие при взаимодействие с обекта ни на възбуда води до консумация!“

Така както изяждаме храната си, приключват и нашите стремежи, връзки и действия след консумацията им. В момента в който възбудата от първоначалния вкус и мирис изчезнат, нашето съзнателно участие и усилие приключва.

Усилието не може да бъде крайно или линейно, а правилно. Правилното усилие е умение.

„Само правилното усилие може да разгърне в обем потенциала ни, да ни позволи да се намираме в процес, да впрегне възбудата от способ за изгаряне, към способ за генериране. Състоянието на необратимост (безсмъртие) и това на изгаряне в пространството чрез възбуда (смърт) са два натурално заложени, кодирани наченки на процес във всеки човек, с равни енергийни потенциали към първата третина от живота ни.“

Отключването им се регулира и определя от мобилизирането и групирането на правилни усилия Правилното усилие се изгражда на ясни закони и принципи: концентрация (единен център), направление и намерение (ос), пропорция на действието и пространствено взаимодействие (геометрия), матричен ритъм. Тези принципи (Метод) оразмеряват всяко наше действие в пространството – само така построено, усилието наричаме правилно усилие.

Степента на успеваемост да развиваме правилно усилие определя дали човек живее по принципа на обезсмъртяване или този на изтощаване, като и двата процеса имат общ корен и механизъм на възпламеняване на енергията [Втори принцип на Термодинамиката]. Те не се противопоставят един на друг!

Правилно усилие е „условието“, в което енергията или се изгаря необратимо, или се трансформира и окачествява.
Правилното усилие се развива чрез Метод. Методът е нашата навигационна система.
Без форма на навигация, човек се губи.

Ако любопитството Ви се възбужда от теми като:

Как да спрем да се връщаме назад, опитвайки се да се движим напред?
Защо не ми достига ресурс, колкото и да увеличавам наличния си?
Омръзнало ми е да се препълвам и изпразвам от всякаква форма на взаимодействие (хранене, общуване, преживяване), без да се доближавам до това, което ме удовлетворява;
Не разбирам към какво се стремя и това ме лишава от възможността ми да оперирам с пълния си потенциал;
Не улавям себе си в цялата схема – къде се намирам, докато „живея“ и участвам ли въобще в процеса наречен Живот,

заповядайте на лекцията!