Вергиния Къшева-Накова

В живота на всеки мислещ човек рано или късно се появява следния въпрос “Кой съм? Какво искам? Това ли е, а което съм роден? Каква е моята мисия?” Ако вие сте в този етап на живота си, в който искате да откриете смисъла или просто имате нужда от вдъхновение, тази лекция е за това. За пътя, за смисъла, за различните духовни практики, за нагласите, за борбата между духовното и материалното. Или за сливането на духовното с материалното. Това е лекция за пътя на мислещия човек – този, който се пита, който търси, който вижда, който прави.
Както Верджи казва за себе си:

“Почти няма духовна практика, която да не съм следвала. Няма психологическа школа, която да не съм изучавала. Няма древно или модерно знание, което да не съм търсила. И по време на това пътуване се мъчих да открия себе си. Срещнах много други “пътуващи”, които много често искаха да избягат от някоя “роля” отколкото да стигнат до целта. Ролята на жертвата или ролята победителя, ролята на майката или ролята на свободната жена, ролята на амбицията срещу ролята на смирението”.

Тази лекция е за да се върнем отново към себе си, без нуждата да бягаме и без нуждата от духовност като патерица в ежедневието.

Тази лекция е за добротата в най-чист вид, за смелостта да бъдеш себе си – в най-чист вид, за силата да бъдеш всички – в най-чист вид и за отдадеността да бъдем щастливи без угризения.

Тази лекция е за модерните майки, които винаги бързат и се чувстват виновни, за модерните момичета, които страдат от липса на баланс в живота си, но не могат да си позволят да отдъхнат, за модерните хора, които се чувстват объркани.

Тази лекция е за всички, които имат смелостта просто да бъдат!